поцъква

Речник на българския език

1. поцъква — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поцъква е производна форма на поцъквам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поцъква — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поцъква е производна форма на поцъквам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поцъква — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поцъква е производна форма на поцъквам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).