поцъкахте

Речник на българския език

1. поцъкахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

поцъкахте е производна форма на поцъкам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поцъкахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

поцъкахте е производна форма на поцъкам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).