поцъкала

Речник на българския език

1. поцъкала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поцъкала е производна форма на поцъкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поцъкала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поцъкала е производна форма на поцъкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поцъкала — мин. деят. св. прич. ж. р.

поцъкала е производна форма на поцъкам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. поцъкала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поцъкала е производна форма на поцъкам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).