поцъкал

Речник на българския език

1. поцъкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поцъкал е производна форма на поцъкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поцъкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поцъкал е производна форма на поцъкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поцъкал — мин. деят. св. прич. м. р.

поцъкал е производна форма на поцъкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поцъкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поцъкал е производна форма на поцъкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).