поцъка

Речник на българския език

1. поцъка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поцъка е производна форма на поцъкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поцъка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поцъка е производна форма на поцъкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поцъка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поцъка е производна форма на поцъкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).