похулило си

Речник на българския език

1. похулило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

похулило си е производна форма на похуля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. похулило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

похулило си е производна форма на похуля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).