похулило е

Речник на българския език

1. похулило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

похулило е е производна форма на похуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. похулило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

похулило е е производна форма на похуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).