похулила си

Речник на българския език

1. похулила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

похулила си е производна форма на похуля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. похулила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

похулила си е производна форма на похуля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).