похулила

Речник на българския език

1. похулила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

похулила е производна форма на похуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. похулила — мин. деят. св. прич. ж. р.

похулила е производна форма на похуля (мин. деят. св. прич. ж. р.).