похулела

Речник на българския език

1. похулела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

похулела е производна форма на похуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. похулела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

похулела е производна форма на похуля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).