похленчил съм

Речник на българския език

1. похленчил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

похленчил съм е производна форма на похленча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. похленчил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

похленчил съм е производна форма на похленча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).