похленчил си

Речник на българския език

1. похленчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

похленчил си е производна форма на похленча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. похленчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

похленчил си е производна форма на похленча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).