похленчил е

Речник на българския език

1. похленчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

похленчил е е производна форма на похленча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. похленчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

похленчил е е производна форма на похленча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).