похищавало

Речник на българския език

1. похищавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

похищавало е производна форма на похищавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. похищавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

похищавало е производна форма на похищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. похищавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

похищавало е производна форма на похищавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. похищавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

похищавало е производна форма на похищавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).