похищавал

Речник на българския език

1. похищавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

похищавал е производна форма на похищавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. похищавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

похищавал е производна форма на похищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. похищавал — мин. деят. св. прич. м. р.

похищавал е производна форма на похищавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. похищавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

похищавал е производна форма на похищавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).