похищава

Речник на българския език

1. похищава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

похищава е производна форма на похищавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. похищава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

похищава е производна форма на похищавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. похищава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

похищава е производна форма на похищавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).