похитявах

Речник на българския език

1. похитявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

похитявах е производна форма на похитявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. похитявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

похитявах е производна форма на похитявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).