похитявал е

Речник на българския език

1. похитявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

похитявал е е производна форма на похитявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. похитявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

похитявал е е производна форма на похитявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. похитявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

похитявал е е производна форма на похитявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).