похитявало съм

Речник на българския език

1. похитявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

похитявало съм е производна форма на похитявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. похитявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

похитявало съм е производна форма на похитявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. похитявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

похитявало съм е производна форма на похитявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).