похитявало си

Речник на българския език

1. похитявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

похитявало си е производна форма на похитявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. похитявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

похитявало си е производна форма на похитявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. похитявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

похитявало си е производна форма на похитявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).