похитявало е

Речник на българския език

1. похитявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

похитявало е е производна форма на похитявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. похитявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

похитявало е е производна форма на похитявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. похитявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

похитявало е е производна форма на похитявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).