похитява

Речник на българския език

1. похитява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

похитява е производна форма на похитявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. похитява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

похитява е производна форма на похитявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. похитява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

похитява е производна форма на похитявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).