похитил е

Речник на българския език

1. похитил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

похитил е е производна форма на похитя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. похитил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

похитил е е производна форма на похитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).