похитило
1.
похитило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
похитило
е производна форма
на похитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
похитило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
похитило
е производна форма
на похитя (мин. деят. св. прич. ср. р.).