похитил
1.
похитил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
похитил
е производна форма
на похитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
похитил —
мин. деят. св. прич. м. р.
похитил
е производна форма
на похитя (мин. деят. св. прич. м. р.).