похвърчаха

Речник на българския език

1. похвърчаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

похвърчаха е производна форма на похвърча (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. похвърчаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

похвърчаха е производна форма на похвърча (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).