похвърчал си

Речник на българския език

1. похвърчал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

похвърчал си е производна форма на похвърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. похвърчал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

похвърчал си е производна форма на похвърча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. похвърчал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

похвърчал си е производна форма на похвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).