похвърчало е

Речник на българския език

1. похвърчало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

похвърчало е е производна форма на похвърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. похвърчало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

похвърчало е е производна форма на похвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. похвърчало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

похвърчало е е производна форма на похвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).