похвърчало

Речник на българския език

1. похвърчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

похвърчало е производна форма на похвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. похвърчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

похвърчало е производна форма на похвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. похвърчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

похвърчало е производна форма на похвърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. похвърчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

похвърчало е производна форма на похвърча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).