похвърчали

Речник на българския език

1. похвърчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

похвърчали е производна форма на похвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. похвърчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

похвърчали е производна форма на похвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. похвърчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

похвърчали е производна форма на похвърча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. похвърчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

похвърчали е производна форма на похвърча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).