похвърчал

Речник на българския език

1. похвърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

похвърчал е производна форма на похвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. похвърчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

похвърчал е производна форма на похвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. похвърчал — мин. деят. св. прич. м. р.

похвърчал е производна форма на похвърча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. похвърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

похвърчал е производна форма на похвърча (мин. деят. несв. прич. м. р.).