похабило си

Речник на българския език

1. похабило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

похабило си е производна форма на похабя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. похабило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

похабило си е производна форма на похабя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).