похабило е

Речник на българския език

1. похабило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

похабило е е производна форма на похабя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. похабило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

похабило е е производна форма на похабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).