похаби

Речник на българския език

1. похаби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

похаби е производна форма на похабя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. похаби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

похаби е производна форма на похабя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. похаби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

похаби е производна форма на похабя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. похаби — повелително наклонение, ед. ч.

похаби е производна форма на похабя (повелително наклонение, ед. ч.).