похабели

Речник на българския език

1. похабели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

похабели е производна форма на похабя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. похабели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

похабели е производна форма на похабя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).