пофучи

Речник на българския език

1. пофучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пофучи е производна форма на пофуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пофучи — повелително наклонение, ед. ч.

пофучи е производна форма на пофуча (повелително наклонение, ед. ч.).