пофучаха

Речник на българския език

1. пофучаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пофучаха е производна форма на пофуча (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пофучаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

пофучаха е производна форма на пофуча (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).