пофучал си

Речник на българския език

1. пофучал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пофучал си е производна форма на пофуча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. пофучал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пофучал си е производна форма на пофуча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. пофучал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пофучал си е производна форма на пофуча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).