пофучал е

Речник на българския език

1. пофучал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пофучал е е производна форма на пофуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пофучал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пофучал е е производна форма на пофуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пофучал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пофучал е е производна форма на пофуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).