пофръцкал

Речник на българския език

1. пофръцкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пофръцкал е производна форма на пофръцкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пофръцкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пофръцкал е производна форма на пофръцкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пофръцкал — мин. деят. св. прич. м. р.

пофръцкал е производна форма на пофръцкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пофръцкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пофръцкал е производна форма на пофръцкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).