поучудил съм

Речник на българския език

1. поучудил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поучудил съм е производна форма на поучудя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поучудил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поучудил съм е производна форма на поучудя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).