поучудило е

Речник на българския език

1. поучудило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поучудило е е производна форма на поучудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поучудило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поучудило е е производна форма на поучудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).