поучудило

Речник на българския език

1. поучудило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поучудило е производна форма на поучудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поучудило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поучудило е производна форма на поучудя (мин. деят. св. прич. ср. р.).