поучудил
1.
поучудил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поучудил
е производна форма
на поучудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поучудил —
мин. деят. св. прич. м. р.
поучудил
е производна форма
на поучудя (мин. деят. св. прич. м. р.).