поучудеше

Речник на българския език

1. поучудеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

поучудеше е производна форма на поучудя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поучудеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

поучудеше е производна форма на поучудя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).