поучудело

Речник на българския език

1. поучудело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поучудело е производна форма на поучудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поучудело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поучудело е производна форма на поучудя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).