поучудели

Речник на българския език

1. поучудели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поучудели е производна форма на поучудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поучудели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поучудели е производна форма на поучудя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).