поучудел

Речник на българския език

1. поучудел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поучудел е производна форма на поучудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поучудел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поучудел е производна форма на поучудя (мин. деят. несв. прич. м. р.).