поухилил съм

Речник на българския език

1. поухилил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поухилил съм е производна форма на поухиля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поухилил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поухилил съм е производна форма на поухиля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).