поухилил си

Речник на българския език

1. поухилил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поухилил си е производна форма на поухиля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поухилил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поухилил си е производна форма на поухиля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).